Поли-Цетразин, 40 капс. 5104

Показания за употреба:      

• в комплексната терапия на инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища (хроничен фарингит, тонзилит, риносинуит, трахеит, трахеобронхит);

• за предотвратяване на обостряния на хронични инфекции;

• за повишаване на имунитета по време на грипния сезон;

• за предотвратяване на рецидиви на хронична херпесна инфекция;

• в комплексната терапия на различни микози (кандидоза, онихомикоза, трихофитоза)

• като общоукрепващо средство след инфекциозни или вирусни заболявания.

Предимства на комплекса:

· Селективност на действието – унищожава патогенната и запазва сапрофитната микрофлора

· Липса на резистентност – патогенните патогени не развиват резистентност към билкови антимикробни средства

· Широк спектър на действие – има многокомпонентен състав, който осигурява действие срещу бактерии, вируси и гъбички.

· Укрепване на имунната система - има положителен ефект върху чревната микрофлора, като насърчава формирането на по-добър имунен отговор.

·  Клинично доказана ефективност. 

Принципът на действие на лекарството:

Екстрактът от цетрария съдържа уснинови киселини, които проявяват антибактериални и противовъзпалителни свойства, като селективно въздействат върху инфекциозните агенти, без да увреждат нормалната микрофлора. Активен е срещу бактерии като Streptococcus pyogenes, Enteroccocus faecalis, Enteroccocus faecium и Staphylococcus aureus; Bacteroides spp., Clostridium perfingens, Propінібастериум asnеs; и M. tuberculosis. Има антивирусна активност срещу Herpes simplex и Epstein-Barr; и срещу гъбички от рода Penicillium frequentas, Verticillium alboatrium и Fusarium moniliforme.

Постбиотичният метафилтрат „Субтизим“  – метаболити на безклетъчна културална течност на пробиотични микроорганизми – съдържа състав от биологично активни вещества: бактериоцини, каталази, антибиотични вещества, бета-глюканази, полипептиди, липопептиди и др. Този комплекс от ензими действа чрез различни механизми върху структурната единица на патогена, причиняващ бактериални или гъбични инфекции, правейки ги нежизнеспособни. Те упражняват бактерициден и бактериостатичен ефект върху патогенни, опортюнистични микроорганизми и гъбички, без да засягат полезната чревна микрофлора. 

Лизозимът е ензим, който се намира в лигавиците на дихателните пътища, устната кухина и конюнктивата. Лизозимът играе ключова роля в естествения имунитет, разграждайки бактериалните клетъчни стени чрез хидролизиране на пептид гликан и стимулирайки фагоцитната активност на неутрофилите и макрофагите. Основното приложение на лизозима е в лечението на инфекциозни, възпалителни и гнойно-септични заболявания.

Андрографисът  е мощен имуностимулатор. Той е активен срещу повечето вируси и има противовъзпалителен ефект. Антивирусната активност на растението се постига чрез стимулиране на производството на интерферон и инхибиране на вирусните гликопротеини, които са част от вирусната обвивка. Това предотвратява проникването на вирусни частици в клетките на гостоприемника и по-нататъшното им размножаване в човешкото тяло. Андрографисът е доказано високоефективен срещу грипни и херпес симплекс вируси. Растението се счита за естествен антибиотик, който, за разлика от традиционните антибактериални лекарства, има по-малко странични ефекти и противопоказания. Той увеличава производството на специфични антитела от организма към различни патогенни бактерии (Staphylococcus aureus, Borrelia, Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli, Salmonella, Shigella и др.), включително микобактериите, причиняващи туберкулоза. Когато андрографисът се използва за лечение на чревни инфекции, той има селективен антибактериален ефект, потискайки растежа само на патогенните бактерии и оставяйки нормалната полезна микрофлора незасегната.

Прополисът  е признат за уникален лекарствен продукт с многостранно действие: той проявява бактерицидни, антивирусни и противогъбични свойства, както и противовъзпалителни, дерматопластични, антитоксични, биостимулиращи, противотуморни, антиоксидантни и аналгетични свойства. Научно е доказано, че прополисът е активно терапевтично средство, стимулиращо специфични и неспецифични имунни фактори. Прополисът стимулира регенерацията на тъканите, участва в регулирането на ендокринната система и действа като хепатопротектор, хипотензивно и антиаритмично средство. 

Листата на ореха  притежават заздравяващи рани, антимикробни и противовъзпалителни свойства. Листата на ореха съдържат активната съставка юглон, мощно антимикробно вещество, което инхибира растежа на бактерии и гъбички. Клинично е доказано, че юглонът неутрализира токсините на тетанус и дифтерия.
В листата на ореха е открито и специфично вещество, активно срещу антракс.

Жълтият кантарион има противовъзпалителни и противоязвени свойства. Неговите танини проявяват антимикробна активност срещу грам-положителни бактерии и пеницилин-резистентни стафилококи. Флавоноидите на жълтия кантарион имат спазмолитичен ефект върху гладката мускулатура на чревните жлъчни пътища, кръвоносните съдове и уретерите. Жълтият кантарион има стягащ ефект и насърчава бързата регенерация на увредените тъкани. Жълтият кантарион е едно от малкото растения, които осигуряват суровини за производството на ефективни антибиотици.

Листа от евкалипт  – листата съдържат етерично масло, чийто основен компонент е цинеол, танини, органични киселини, горчиви вещества и други вещества. Препаратите на основата на евкалипт имат антимикробни, аналгетични, антисептични, антихелминтни, антипаразитни и отхрачващи свойства. Цинеолът е активен срещу причинители на дифтерия и дизентерия, тифоидни бацили и стрептококи. Ефективен е и срещу Pseudomonas aeruginosa. Когато евкалиптът се използва едновременно с антибиотици, терапевтичният ефект се постига по-бързо.

Панкреатинът е  храносмилателен ензим, който компенсира дефицита на панкреатични ензими, като насърчава разграждането на протеините до аминокиселини, мазнините до глицерол и мастни киселини, и нишестето до декстрини и монозахариди. Той подобрява стомашно-чревната функция и нормализира храносмилането. Панкреатичните ензими се освобождават от лекарствената форма в алкална среда на тънките черва, защитени от стомашна киселина чрез обвивка.

Максималната ензимна активност на панкреатин се наблюдава 30-45 минути след перорално приложение.